на Dzhorch Iron
След теб по стъпките ти ще вървя
и водата дъждовна от тях ще събирам.

Къде по дяволите смисълът изчезна
и надеждата ми уплашена избяга,
от твоята душевна импотентност

 Душата ми е хаос, куче зло...
Родена съм от морската вълна,
баща ми бе отвързан вятър...

Ти заключена си в клетка,
като звяр от себе си ранен...
Душата ти създадена във епруветка,

Анатемосах те в душата си,
с катран и пера те намазах.
Посипа с пепел косата си

От косите си  за теб въже
ще изплета и с него ще те вържа...
В очите ми ще видиш онова,

За мене беше ти гърбица,
след тебе още ходя гърбав,
Спомените ми - ранена птица,

 Той беше пазач на някакъв  склад и работеше нощна смяна. Тя обикновена продавачка в квартален маркет. Децата им бяха пораснали и вече бяха влезли в житейската центрофуга...
Той и тя живееха в панелка и едва свързваха двата края. Бяха на ...

 Беше поредният ми тъп работен ден. Еднакъв, като всичките ми скучни и старомодни ризи, еднакъв, като... като какво по- дяволите ,сега не ми се мисли...
Различното днес, обаче щеше да бъде, че Тя щеше да ми каже...Щеше да ми каже, най- на...

 - Закъсняваме! Хайде по-дяволите,побързай!- викна жена ми и изпуфтя....
Излязох от спалнята облечен в костюм и вратовръзка,които тя беше избрала.
Имах служебна вечеря, на която трябваше да присъстваме семейно. Пълна глупост,ако питате мен...

 ....Тази сутрин се събудих необичайно лек... тонизиран и изпълнен с енергия,както никога преди....
Баси...да,помня,че снощи не пих,но защо....не си спомням....Няма значение...днес ще свърша всички дълго отлагани задачи....
.....Колата ми ...

 ...когато тялото ми ти изхвърлиш, 
като прислужница стара ненужна 
и отново ,ако трябва да се върнеш