Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
корен съм – сух крив чепат- взеха ми клоните и стъблото вярвах че с тях ще умрат мислите за доброто и злото спъвам неволно земните твари с твърдите жили на своята орис някой ден някой човек по-сърцат поразсърден дано ме подпали и какво от това че ще светя по неволя потъвайки в мрака тананикайки своя куплет моите птици- уви!- отлетяха автор: линасветлана
Автор: anibel Категория: Поезия
Прочетен: 705855 Постинги: 532 Коментари: 2353
Постинги в блога от Юли, 2014 г.
31.07.2014 01:34 - Пусни ги...
Пусни ги тези плитки! Отвържи ги!
Змии са, сякаш плъзнали по теб.
Гръбнакът ми се схваща. Съскат...
Категория: Поезия
Прочетен: 707 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 26.03.2015 02:46
Първо ниво
- Хайде, бейби, закъсняваш!
- Ако някой те слуша, вече ще знае, че съм жена!
Категория: Поезия
Прочетен: 710 Коментари: 1 Гласове: 7
Всяка мъдрост е излекувана рана,
всяка рана във белег стволи...
Всеки белег е сълза премълчана,
Категория: Поезия
Прочетен: 614 Коментари: 0 Гласове: 8
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 705855
Постинги: 532
Коментари: 2353
Гласове: 6839
Календар
«  Юли, 2014  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031
Блогрол