Навярно, все пак, имал съм късмет -
                                   човещината да припея с дързост.

Невярвайки, аз вярвам...
Безчувствено обичам...
Плачейки се смея...

                                                                                                                            На луната седнах днес  
                                         една цигара да изпуша,
съня ми тръгна си нощес,

 
Любов ли?! На ви на килограм-
магистрална, сексуална, мъртва,

 
Не съжалявам теб, а другите, онези...
вместо мене, които ще ти бъдат протези

 
Във пеперудено синьо без мисъл летя,
ала животът ме тегли с мръсна ръка...

 Зад завесата тайно защо ли се криеш?
От моите думи без да видя, ти пиеш...
Да наливам аз още пак съм готова,

 Аз паля цигара в двайнасет и пет
                    всички плъхове, стари сънуват свой свят...
Фаса си смачквам в пепелника - живот

 Забравихте ме, забравихте ме... Всички,
а помня сякаш беше вчера
под неумелите ми срички

Поредният безизразен ден. Поредният заклеймяващ нищото... Поредният ден открадна последното... И вече нямаше нищо...
Нощта пълзеше по вените му, задуха леко... Щеше да вали...
ала слънцето все още блестеше уморено, като безплодна надежда...

 
Красива съм. Да, аз зная,
нещо друго, моля, ми кажи,

 
Не знаеш ти, не знаеш,
но аз го знам...