Нещо прошумоля и се раздвижи. Тя се уплаши и се отдръпна. Пребледня...
- Какво му е толкова неземното? Дърво като дърво-обади се някой.
- Кой си ти? Уплаши ме!-ядоса се тя.
- Ето на, пак сгафих. Ами куц съм затова. В това и в други неща...
- В кои други?-беше любопитна.
- В много. Прибрах се от плуване и реших да се поразходя преди времето да се развали в неделя.
- Къде беше на плуване?
Той не отговори.
- Защо мислиш, че си куц?
Пак не отговори.
- Ако можех да пиша приказки щях да напиша тази. Но музата едва ли ще ме избере.
- Мен ме избра-каза той.
- Кога?-изстреля тя.
- Току-що!-усмихна се той.
- Коя муза? За какво? Как те избра? Защо?
Той не отговори.
- Ясно. Не ме харесваш, затова не искаш да отговориш на въпросите ми.


- Спокойно, Сълзичке, нашето не е лексикон. Имаме време. :))))


- Откъде знаеш името ми? Кой си ти?
- Аз знам всичко за теб. Ти чувстваш вместо мен, но още не го знаеш.
- Аз съм грозна. Цялата съм в козина и приличам на...
- Ти си една чиста и прозрачна сълзичка... Виждам те!
- И аз се опитвах да ти кажа, че не си куц, но... ти...
- Не става така. Не бързай. Нали знаеш... трябва си подходяш момент,
настроение, да го почувстваш, да ти дойде отвътре. Тогава става. Или не става.
- Хм... както кажеш...