Първо, много благодаря на всички, които харесаха този ми разказ. Наистина искрено. Второ.. не съм написала още продължението. И трето-не знам кога ще го напиша и какво ще бъде то, защото неочаквано за мен и неумишлено съм превъплътила в героите си, характерни черти от реални хора.
С една дума героите ми оживяха. :))) Но... ми стана ясно, че това не се случва само на мен като автор. Явно е тенденция на някои читатели да смятат, че наистина съм писала за тях, след като са се разпознали в текста. :)))) Та... такива ми ти работи... Като отвориш вратата на гардероба, логично е да паднат скелетите от там.
А пространството да се изпълни с призраци. :)))) Да съм знаела, че ще се покажат на светло... по-рано да съм отворила тая врата... Ама.. човек... нали, докато е жив се учи. То и затова живее де... Само мъртвите, морето изхвърля на брега и не само във Варненското :))))) 
щото в Пловдив илиии..... близо до Пловдив, сякаш не знам да има море :))))

Ще се радвам на Вашите коментари, скъпи мои, читатели.
Искрено.

Чакаме с нетърпение

едва ли ще напиша продължението, но ти Алиса,
защо не отговаряш на съобщението ми? :)