Постинг
10.06.2014 01:50 -
Да усетиш, че си жив...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2014 01:38
Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 16.06.2014 01:38
Никой не е по-сляп от онзи, който не желае да вижда...
Сто дни валя. Подгизнаха полята. На асфалта по неписан обичай слънце, нарисуваха децата. Да вземе да изгрей накрай, та... да продължи играта.
Но, не би! Облаците все сърдити, отнасяха на всички ругатните. А слънцето лишено от сълзи, облаците щипеше до синини и трепереше, заради белята...
Трепереше от страх и от вина... За самотата си другите наказа... Но видяло по детските лица тъга, по-малка болката му... Не престана. Излезе пред света, ухаещо на рана...
Асфалта отново заблестя. В миг се върнаха децата... ,,Казах ти, върши чудеса, нарисуваното слънце по средата,,
Тъжно беше, и усмихна се едва... Простено беше му за малката беля... Да направиш в болката си, някого щастлив е да усетиш пак , за малко, че си жив...
Стивън Кинг
"От сила имате нужда само ако искате да нараните някого. За всичко останало ви е необходима само любов."
Чарли Чаплин
Сто дни валя. Подгизнаха полята. На асфалта по неписан обичай слънце, нарисуваха децата. Да вземе да изгрей накрай, та... да продължи играта.
Но, не би! Облаците все сърдити, отнасяха на всички ругатните. А слънцето лишено от сълзи, облаците щипеше до синини и трепереше, заради белята...
Трепереше от страх и от вина... За самотата си другите наказа... Но видяло по детските лица тъга, по-малка болката му... Не престана. Излезе пред света, ухаещо на рана...
Асфалта отново заблестя. В миг се върнаха децата... ,,Казах ти, върши чудеса, нарисуваното слънце по средата,,
Тъжно беше, и усмихна се едва... Простено беше му за малката беля... Да направиш в болката си, някого щастлив е да усетиш пак , за малко, че си жив...
Няма коментари
