Постинг
04.04.2014 00:25 -
...когато път е Любовта
Черни облаци са ми постеля,
звездите чакат във аванс...
Луната само през неделя,
будува от измислен шанс...
Не, защото неделята е Бога
и тогава всички хора са добри...
Моята неделя босонога...
сега разпъната е и боли.
В неделята стени въздишат...
по силно сякаш отпреди.
Във въздуха мечти се връщат,
а болката в следите бди...
И само прах сърцето ми покрива,
като малка, черна рокля от тъга...
Всеки порив безстрастно акустира
в мечтата на щастливата сълза...
И няма нищо вече. Вече нищо няма...
наречена угасна последната звезда...
а пътят казват бил за двама,
когато път е Любовта...
