Постинг
11.11.2012 20:59 -
Осиротели осъмват прехапани викове
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1529 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2012 18:56
Прочетен: 1529 Коментари: 10 Гласове:
15
Последна промяна: 13.11.2012 18:56
В памет на Адонис - Атанас Ганев
автор на стихосбирката
,,Прехапани викове,, Осиротели осъмват ,,Прехапани викове,, А денят е още толкова топъл от теб... Безименни твоите кратички стихове през очите ми стичат се, бягат напред... Безименни... Само с три звездички. Как подхождаше им именно това през многобройните им срички светът болеше в индигова дъга Казах... ,,Няма за какво да пиша,, а ти отгоре навярно се разсмя... Накара ме да разбера, че си заминал на дълго пътешествие с ламя... и намигна ... само хубаво за теб да пиша... че повелила е така смъртта. Стига! Преструвах се достатъчно нали? На силна да се правя няма смисъл! Зад всеки ред тук болката крещи! И по дяволите къде си се отнесъл, че така убийствено във мен горчиш?! Тъгата ми до сърцето й разлистил да те викам аз, а ти да замълчиш- вечността безвременно понесъл... само в стиховете свои ми звучиш... от косата ми отмесваш кичур
и да не плача ми шептиш...
автор на стихосбирката
,,Прехапани викове,, Осиротели осъмват ,,Прехапани викове,, А денят е още толкова топъл от теб... Безименни твоите кратички стихове през очите ми стичат се, бягат напред... Безименни... Само с три звездички. Как подхождаше им именно това през многобройните им срички светът болеше в индигова дъга Казах... ,,Няма за какво да пиша,, а ти отгоре навярно се разсмя... Накара ме да разбера, че си заминал на дълго пътешествие с ламя... и намигна ... само хубаво за теб да пиша... че повелила е така смъртта. Стига! Преструвах се достатъчно нали? На силна да се правя няма смисъл! Зад всеки ред тук болката крещи! И по дяволите къде си се отнесъл, че така убийствено във мен горчиш?! Тъгата ми до сърцето й разлистил да те викам аз, а ти да замълчиш- вечността безвременно понесъл... само в стиховете свои ми звучиш... от косата ми отмесваш кичур
и да не плача ми шептиш...
Осиротели осъмват ,,Прехапани викове,,
А денят е още толкова топъл от теб...
...........................................................
цитирайА денят е още толкова топъл от теб...
...........................................................
Тук има много мъка и много съпричасност, красив стих! Поздрави и горе главата, мъката никога не свършва, но остават красивите спомени.
цитирайи споделям... кратки, съдържателни стихове...
и прекрасен, уникален глас и топлота...
цитирайи прекрасен, уникален глас и топлота...
qbylkovcvqt написа:
Осиротели осъмват ,,Прехапани викове,,
А денят е още толкова топъл от теб...
...........................................................
А денят е още толкова топъл от теб...
...........................................................
makont написа:
Тук има много мъка и много съпричасност, красив стих! Поздрави и горе главата, мъката никога не свършва, но остават красивите спомени.
makont, много мил коментар...
mariniki написа:
и споделям... кратки, съдържателни стихове...
и прекрасен, уникален глас и топлота...
и прекрасен, уникален глас и топлота...
Много си права!Точно така си е.
Тези стихове са като музика ! Много приятна музика ! И много нежна музика !
цитираймного мило от твоя страна, наистина...
цитирайизникват стихове като този, тежко споили печал, тъга и мъка....в стих като "прехапан вик"!
цитирайТолкова добре си ме разбрал...
Приятно ми стана...
БЛАГОДАРЯ ТИ!
цитирайПриятно ми стана...
БЛАГОДАРЯ ТИ!