на  D. IRON


От стар папирус, аз да бях родена с магична сила от богове дарена, лицето на земята бих измила, за тебе,  лястовице белокрила. Лекове да знаех от старите знахари, мъдростта да имах на дъбовете стари, раните ти щях да излекувам навеки в радост да добрувам... И всяка грозота и мъка,  всяка болка и беда сторъка бих превърнала във изумруд душата ти да не боли от студ... Ала жена съм аз, изначално грешна, потомка на Ева, без хитрост успешна с любов, аз раните ти ще изтрия, със своя огън нощес ще те завия... И  болките със теб ще боледувам, радостта с усмивка ще празнувам, да бъда искам най-обикновена, неземно щастие от земята тленна... Без магични сили, лекове и мъдрост, до теб ще бъда с цялата си ближност и с цвят от любов по моите пръсти
 рисувам пътечка за теб до дома си...  

Хубаво стихо с красив финал! -
"... рисувам пътечка за теб до дома си..."

Марин, че го хареса...