Блогът на Анахид ::. . . а сълзите са солени

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.05.2015 02:04 - ... а сълзите са солени

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 977 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 16.05.2015 02:53

След всяка смърт плачем все по-малко. След всяка обич тъгуваме по-кратко. След всяка болка, която ни застигне, с усмивка казваме: И това ще мине. И гордеем се, че пак сме оцелели че след болката сме живи и сме цели. И в този страх от нея да се скрием, сълзите си навътре много често пием. А сълзите са солени... Осоляват. сърце, душа и нищо не остава. За тези които толкова от нея бягат, всъщност не минава тя. И не минава. Засяда винаги дълбоко. И накриво. Като рибя кост, като залък хляб засяда. И иска не вода, не удар. Нещо силно! Да я изплачеш иска... За раздяла.

Нагоре