Подписана е смъртната присъда.

Вече няма връщане назад.
Избран съм ти палач да бъда.
Нищо лично, Обич. Просто, свят...
Приготви се. Няма да боли.
Само ще разкъсаме сърцата,
половината без тебе ще кърви
и ще се превърнат във ръце крилата.
Внезапен изстрел.Тишина. Барут.
И няма те, любов, сякаш не била си...
Няма кръв в сърцето ми, ни смут.
За сбогом, Обич, само ми помахай...

 

С голямо закъснение, но с обич ти желая най-доброто!
Стиховете ти винаги ме оставят без думи, страхотна си с този толкова твой почерк!

Ама как си му насъбрала! Така образно си пресъздала всичко, че направо се плаша да не би наистина да си го замислила всичко това. Нещо в стила на оня виц "Гъди-гъди, кого ще бесим утре?":)))))))))))))))))))))
Поздрави, мила Ани, беше се изгубила някъде! Прегръдка!

Много ме зарадва! Никога не е късно... Благодаря ти!

Липсваше ми. Благодаря ти!