Аз не искам от онзи огън да си взема, който веднъж те гори, а после отнема... Аз не искам от онези искри топлината, които тялото парят, но прегарят душата. Аз искам всяко утро да ме топли и всяка нощ, въгленна да ме открива... Непресъхващ огън, сърцето ми моли в него ще съм истински щастлива. Не се усмихвайте, аз зная, че го има в бъдни огнища цял живот е горял... И надявал се е винаги, във всяка зима... че един е съчки за него събрал... И този огън, когато огънят намери на себе си по сила да прилича... Земята от вълнение ще затрепери и всички хора ще могат да обичат...

Тягата, образувана от два насрещни огъня...хм...да не създадем работа на пожарната :))))))
Огънят е стихия, неподвластна на човешката воля и желания, и толкова по-велико е усещането да намериш оня пламък, който ще те грее вечно - с топлина, светлина и щадяща обич. Ех-х-х, искам и аз такъв огън! Поздрави, Ани!

Много е красиво :)

не да тлее, но и да не изпепелява. Красиво написано. Усмивки!