Постинг
31.01.2014 22:57 -
Непрочетена поема
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1719 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2014 01:45
Прочетен: 1719 Коментари: 6 Гласове:
11
Последна промяна: 02.02.2014 01:45
Не отлитай, сякаш чучулига
в сенките на идващата вечер.
Не затваряй себе си във книга
с корици от далечен глетчер.
Аз посях във тебе семената,
в тях живот сега бълбука...
Аз съм огънят, а ти водата
една звезда над нас блещука.
И щом в онази нощ те взема
в себе си, притихнала и кротка,
ще разкажа най-дългата поема
за една любов и много болка...
Ще се сгушиш в мене, като цвете
по чудо оцеляло в мрака-
в ръцете ми... ей тези двете...
...аз много тихо ще заплача...
Една сълза, най-тежката, по мъжки...
ще стопи веригите на този свят.
И двама с теб, по начин нечовешки
мечтите си ще пуснем да кървят...
мечтите си ще пуснем да кървят...
Страхотно е. Ритмично, смислено, качествено! :)
цитирайpoinsettia написа:
Страхотно е. Ритмично, смислено, качествено! :)
благодаря, миличка! Добре дошла при мен...
++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
цитирайхе хе, много плюсове!
Благодаря! :)
цитирайБлагодаря! :)
!
цитирайgetmans1 написа:
!
нямаше нужда от толкова много знаци...
аз обичам повече думите...
