Застанали мъж и жена от двата края на една печка. Печката.. от ония с нафта, с бурии ии.. дето образуват сажди. Та.. когато печката била все още що-годе работоспособна и не толкова задръстена, що жената редовно я чистела, всичко било невидимо добре, макар мъжът да не и помагал в чистенето. Жената продължавала да я чисти и все молила мъжът да вземе и той да я изчисти, да и помогне. Но той, сякаш не я чувал. Топлел се на печката като все едно знаел, че тя няма къде да избяга и винаги щяла да го топли. Обаче на жената взело да и писва. Саждите вече така я задръстили тая печка, че почнали да се лепят и по лицето на жената, та с времето цялата я почернили. Тя пак го помолила да я почисти. Казала му, че вече много и тежи и изнемогва само тя да поддържа печката чиста, а той все така да не и помага. Той отново не я чул, не я разбрал и продължил както и преди.
Заминала си жената. Разплакана, обидена, наранена си заминала. Печката изстинала задръстена и непочистена. Мъжът си намерил нова жена. Купили си нова печка. И заживяли в мир и любов. Но минало се не минало време и тяхната печка започнала да се задръства. Мъжът усилено и редовно я чистел, а жената му не му помагала въобще. Той все я молел да му помогне, но тя не го чувала. После си заминала. А мъжът рухнал. От болка рухнал. В страха си да не остане сам и понеже все не срещал подходящата жена, си спомнил за онази.. първата жена от тази приказка. Решил да си я върне. Упорит бил. Много упорит. А жената не искала. Минало било много време.. и любовта и, е болката и вечебили угаснали. А когато и болката угасне, вече не можеш да  направиш нищо. Защото не нещо друго, а времето е виновно.
Времето което е минало.. и е затрупало непочистената печка. И тя така е изстинала. Непочистена. Разбира се, че е имало възможности за друго развитие на тази ситуация. Имало е и то много. Жената много пъти била подавала ръка на мъжа, заедно да почистят печката. И да започнат да я зареждат пак с дърва, за да се топлят на нея. Но мъжът не поискал. Той искал жената да забрави, че някога тази печка е била задръстена и че той не и бил помогнал. Искал жената да я почисти сама, сама да я зареди с дърва, да я запали и когато в стаята се стопли, той щял да дойде. И да си я върне. Той. Нея. Но.. жената не била вече същата. Както вече ви казах.. не само любовта, но и болката отдавна, отдавна били изцелени. Забравени. Несъществуващи. Тя разбрала какво е истинската любов и това какво тя не е. Затова, желанията на мъжа, не можела да приеме. Той останал за нея в далечното, далечно минало в една изстинала отдавна непочистена печка. За финал да кажа така-ако печката не беше сърце, душа, любов, човек... вероятно никога нямаше да бъде късно да бъде почистена. Защото е предмет. Неодушевен предмет. Както го оставиш, така ще го намериш, независимо колко време е минало. Но нашият случай не е такъв.

Печката е метафора на любовта. На душата. И когато я нараниш и не излекуваш раните и навреме, тя се лекува сама. И става силна. Продължава напред и вече не е същата душа, както когато е молила някого да и помогне. А той, този някой.. Той си е все същият човек. Въпреки, че и на него не са помогнали да почисти печката си. Не си е извадил правилните изводи. Не събрал своето 2 с онова... отпреди, когато някой друг го е молил за същото. Но той е отказал, както на него са му отказали. Носи непочистена печка на гърба си. Не можа да се научи.. как да обича, за да я свали. И да не му тежи повече. А с тази тежест да не товари и други.