когато вечер клоните
в най-сините сенки се сгушват
и калинките събличат крилцата си
по лунен лъч, за да нощуват
когато въздишат тежко къщите
и комини птиците прегръщат
а луната се изгубва зад баирите
тревичките тихо, когато се молят
тогава при тебе по облачна стълба
идвам, разпуснала косите си...
да ги срешеш с ръцете си искам
и всички възелчета сплетени
на земята да върнеш,
вместо мене