На другият ден в късния следобед, когато слънцето се приготвяше за сън... на вратата на кабинета й се почука три пъти. 
Тя скочи, като ужилена. Отвори и грабна пакета от помощничката си без да каже и дума. Беше изнервена до крайност ...

 
 
Изписаха я след около две седмици и той я откара вкъщи. Тя беше видимо добре, но само видимо...

 Тогава си спомни за снимката с дървото... Откъдето всъщност започна всичко...
Беше на пет години, когато го осиновиха. Семейство със синя кръв... Не можеше да преодолее разликата... от сиропиталището и замъка, в който го заведоха... Вн...

 
Когато един нахален слънчев лъч погали миглите й, тя измърка сънено, разтърка очи и се протегна...
После обичайно се намръщи, обичайно прокле целия свят и се обърна на другата страна... ала внезапно

 - Чаша бяло вино, моля - каза тя с ледения си спокоен глас...
Сервитьорът едва успя да кимне... Щом се обърна, тя забеляза, че
целият му врат бе осеян от капчици пот... Усмихна се... Преметна крак

 Мисълта ми за теб е с точка червена... 
гори и изгаря всичко във мен. 
Всяка фибра - хищност настървена, 

 
 
 

                                                               Не ти ли омръзна       
да си толкова омайна,
сладка, мамеща, но краткотрайна...

 Eдин въпрос...
Ще позволите ли?
Във делника Ви прашен...

 
 
 Ако  някоя, някъде, някога

 Не е страшен затворът, във който
попаднал си често по ,,по чужда вина,,
В болка неволю ще намериш веслото,