Липсваш ми... Ти, така ужасно липсваш ми...
като в пръст на гроб, заровена ръка...
Научих се да чакам, но отново липсваш ми

 
из поредицата,, Фантасмагории в ритъма на сърцето,,
Тя се роди в един студен мартенски следобед... Баща й, тъпчещ на едно място на входа на АГ болница Варна, бе обезумял от притеснение. Когато му съобщиха новината, първото което попита...

Люти чушки в мен, като ,,Табаско,,...
лютят, без жал от твоето фиаско...
Замина си със гръм и трясък,

 
Като счупен нокът, който дращи,
като стар комин без сажди...

 
Нощта захвърли деня като букет увехнали фрезии и бързо го превърна в спомен. 
Тя правеше това с всичките си дни. Светлинките, от нощни лампи и реклами, трептяха отвсякъде… сякаш безброй светулки, мислещи се за звезди!

 
Не се обръща времето назад
напред то може само да лекува...

 
Спомени, като бълхи ме хапят...
и растат във мен, като ноктите на мъртъв...

Тъгата, повярвай ми, е като дрога...
прилъгва те във сладък сън...
И няма никаква  в света тревога,