Косата на Ноември е обезглавена нощ,
в която комините на къщите не пушат.
В такава нощ ужасно искаш да си лош,
за да можеш раните си да нахраниш.

През Ноември залезът е кървав змей,
вместо девици всички утрини поробва.
... а вечер тихо шепне ми ,,Налей,,
и с виното прелива ми полека гроба.

През Ноември зората е разцепена уста
вместо с конци със тръни я зашиваш.
На есен сякаш прилича малко радостта,
която, за да живее трябва да убиваш.

Дните на Ноември са изсъхнала смола,
която по тишините само някак лепне.
Събира сили Тя едва едва до вечерта,
когато пак сама в гроба си ще легне.

От Ноември останаха единствено очи,
които без думи режат от плътта ти.
Не може да говори вече тя. Мълчи.
С нея даже ветрове и звяр не спорят.

... и едва, когато зашие главата на нощта
и с любов поиска да посипе стрък и камък.
Ще можеш да узнаеш какво е любовта
и животът колко е по дяволите кратък...

На мен ми навява безкрайно спокойствие и усет за много късно, презряло лято, младо вино, стаена сила, свежест в дробовете, хлад в шията, прелом в мислите.

... ако напишете, покажете ми на лични. Ще ми бъде интересно да усетя Вашият Ноември.