Денят по навик пак с въздишки кърпи
на времето избелялата му риза.
Слънцето простира слънчевите си лъчи
на живота по стъклената скула.

Ухае сякаш на яйца с крила от пеперуди...
Тежи в гърдите на морето залез.
На площада публично обесиха заблудите.
Вечерята е кисело зеле и ярост.

Реки, вече замръзнали, стържат по дъното.
Бреговете парят до сухо по обед.
Часовникът отдавна изхвърли стрелките си.
Моля, занесете цветя на площада.
 

на разочарованието. Съжалявам, че си го изпитала, Ани. Никое цвете не пожела да сподели с мен пътят към площада, но аз го извървях, за да съм там, когато и ти, и за да ти кажа - не съжалявай, сестрице ...

Не съм сигурна, дали е точно разочарование... Възможно е и от него да има..
Благодаря, че си почувствала.