Зад черни очила Нощта претопля,
уморени Залези със синкав тен.
По скулите й някак листопадно,
без следа разтича се и този ден.

Оглежда се в светулкови прозорци,
да открадне малко Огън без балтон.
Но обесена на всички свои свършеци
заспива пак на стария кашон.

В косите й замръзват вече клоните.
И някак много тъжна им е песента...
Орисахя я: Да бъде брокер на сезоните.
... и тя заплака с Есенни листа. 

Благодаря, помирисах есента :-)