Събужда ме във четири с куршум.
Изобщо не е нежна както казват.
И аз приличам мъничко на луд,
когато с Нея си приказвам.

Остави ме - казвам ѝ - Остави ме да поспя!
Имам сенки вече под очите...
А тя усмихва се, приготвя ми кафе
и ме милва непохватно по косите.

Отпивам... А то изгаря всичко в мене!
Горещо е! Като някаква любов...
която и след много дълго време,
да забравя аз, не съм готов.

Не стига, че ме буди, ами и краде,
въздишките, сълзите ми, сърцето.
Една Тъга е само, а като Жена,
на тръгване си взима и небето...