Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2017 18:20 - За любов натиснете *
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 5963 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Аз ли кво търса в живота? Ама, кво да търса ве, брат? То в живота квото и да търсиш, никога не го намираш. Ако ще да имаш всичките джаджи на мистър Гаджет па. Живота мене ме търси! Не аз него. Ама и той не ме намира. Как ли не му се предлагах да ти кажа, ама той - железен, държи положението като к-рва на 68 години и половина. Викам си ,,Не ме вижда тоя! Трябва по-видима да бъдем!,, Тогаз надебелях. Не стана изведнъж. Бавно ги натрупах. Седнем вечер пред компа и си наливам. Като ме фане,  получавам зверски глад. И обръщам хладилника. Да не ям. После го вдигам. Събирам от земята и тъпча в устата. Разбрах, че съм стигнала дебелото като не можах да си направя интимната прическа. Едно време еййй, един косъм  нямаше по моето тяло. Сега само фейса оправям и нужника. Обаче като клекнах над огледалото и... изведнъж седнах назад. Земното притегляне е велика работа, брат! Казвам ти! Тогава счупих огледалото. И седем години нещастна любов. Той ме харесваше, знам. Каза ми го в чата. Правихме даже компютърна любов, ама като му казах да се видим и изчезна. Огледалото е виновно! Знам ве, брат, знам! Що има такива  суеверия по огледалата? Да праят хората нещастни? Кажи ми? Седма година плача за този. Не минава и не минава... Даже викам си... Още едно огледало ще счупя... Ей тъй на! Да има кой виновен да е. Брат? Тука ли си? Да ти налея и на тебе? Много е хубаво това вино, знаеш ли? Кво? Кво убивам ли питаш? Е, кво аз да убивам ве, брат? Сутиена ми убива. Като се впие в мен и сърби и боли, казвам ти не се трае. Няма моя размер, брат, затва си купувам по-малки. Ти обичаш ли големи гърди? Да ти ги покажа? Искаш ли? Не щеш? Е, добре. Друг път.. да, да, разбира се. Няма лошо! Вечер гледам към звездите, брат, понякога като не мога да заспя от пот в жегата. Мисля си разни работи... Говоря им тихо. Е, да де, знам, че сега е декември. Ама аз... то е от дебелото, брат. Извира вода отвсякъде.  Първо от очите тръгва... Ми не, не са дебели, разбира се... Само те същите останаха. Отворени.  Като на мъртъв, който чака нещо. Или някого. Коледа чакат. Тогава свършват третите седем години от петото огледало, брат. Решила съм да си купя коледен ангел. По интернет. Не мога да ставам вече от леглото. Помислих си, че като стоя на едно място животът ще ме намери. Айде, ще затварям сега, че ме търсят по другата линия. Представяш ли си да е онзи мъж? А, брат? Линията прекъсна. Ръката падна на леглото... ....... След няколко дни разбиха вратата, защото се носеше ужасна смрад. Откриха жена. Мъртва в леглото. Тя беше красива жена. Тежеше 57 кг. И нямаше телефон.



Гласувай:
7
7



1. apostapostoloff - Отдавна им викам, че
21.08.2017 11:32
мадамите трябва да се натискат, да се гнявят! Ама те искат да им бутнат без предварителна любовна игра. Бунаци!
цитирай
2. vilish - Двойното живеене ...
29.08.2017 10:53
... понякога не е ясно кое е истинското. Дали пък не е това в нета, в чата.

Поздрави, Ани!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 797117
Постинги: 557
Коментари: 2398
Гласове: 7051
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30
Блогрол