По ъглите умира тишина, облечена във стара рокля. Вината е цялата в петна от мазни пръсти и бинокъл. ... а монахиня е нощта, разсипва се на прах луната, превръзка черна е звезда и няма вече по нататък... Няма вече нищо. Пустота! Взривила мълчанията алчни. Има само мъничка сълза, след стъпки да крещи  безгласно.  

Защо толкова меланхолично, граничещо с обреченост за пустота ... ?!

Ако е отражение на вътрешно състояние ( надявам се да не е ),
да го изместят слънчеви лъчи с усмивка!
Поздрави, Ани!

Моят стил по принцип е такъв. Не умея да пиша позитивно.
Когато човек е щастлив рядко пише за това...
А аз съм добре! :) Бих казала даже неприлично добре! :)

Мрачно, диаболично, трансцендентно:)))) Добре, че е мъничката сълза - да върне вярата в човешкото... Хареса ми, мила Ани! Радвам се, че си добре! Прегръдка!

Тъжно или не много добре е изказано с думи. Благодаря!

Вени, винаги с оригинални коментари! Благодаря ти, приятелко!


angaldo, не зная какво имаш предвид под ,, не много добре изказано с думи,,
можеш да уточниш, ако искаш.
Приемам забележки. :)

Хареса ми.

Харесвам тъжната лирика.
Ще запомня образа на нощта– монахиня.
Поздрав!

Благодаря ти! :)