... грешката й беше, че поиска да ми сготви. Защо не беше като другите жени? Идват, събличат се и си взимат каквото им липсва. Тръгват си веднага след това и не питат кога ще се видим пак. А тя? Тя поиска да ми сготви. Отначало се смях... Тя се разплака... Не вдигаше телефона. После се видяхме случайно в центъра. Взехме такси и го направихме в асансьора. А тя отново поиска да ми сготви. Съгласих се от немай-къде... Излегнах се на дивана и забих поглед в телевизора... Тя миеше зеленчуците... Един кичур беше паднал върху лицето й и тя го отместваше като го духаше, защото ръцете й бяха заети.   После започна да реже лук. Бършеше очите си с ръкава... Замириса на лук. Очите ми се насълзиха... Не можех да гледам... После сложи масло в тигана и прибави лука. Продължаваше да мирише на лук.  Станах и й казах да си върви. Да си тръгва! Дадох й палтото и отворих вратата. Тя не се изненада. Тя знаеше...  Виждах я на спирката. Бършеше сълзите си. И аз ги бършех. От лука! Защо й беше да ми готви?! Ох, извинете! Тигана... Тигана пуши... Изгоря... Лукът изгоря.

:)))
Сложно! Многопластово разминаване - сигурно за добро!
Хареса ми! Поздрави, Ани!

Много истинско иреално.

Битовизмите убиват емоциите. :)
Дори в семейството...

Поздрави, Ани!
Хубава нова седмица!

Лука ги разплака. Абе, много лучено и недопържено някак, както се видя накрая. Макар и с подправката на асансьорно опъване, като в евтин американски филм, където го правят на бюрото, печката, пералнята и коридора, като че ли си нямат легла. Могат да ти потекат сълзи, ама не от емоции, а от зор...

lele kako.....

Според мен миризмата на пържен лук може да възбуди всички сетива.

Истината е някъде между всичките ви коментари.
Готвенето е символ на любовта, поне за мен.
Миризмата на лук на дом, деца, семейство....
Хубаво е, когато двама души искат едни и същи неща, когато обаче не е така,
лукът изгаря. :)