Постинг
07.08.2016 14:47 -
Изгаряне девета степен
Денят, ескорт е пак повел от слонове във триста тира. Нощта е нежност без предел на познато място спира.
Любовта е изгоряла баница. На избор няма право. Мечтите ми от вехта раница, смърдят на мъртво тяло.
Вините ни преяли са на пир оригват се на вкиснало вълшебство. Липсата ти във бездънен вир е остаряло, сиво детство.
Усмивката ми-само камуфлаж на шут циничен е. Във морга. Животът в шарен декупаж обвил душата ми в каторга.
Пустота и едно усещане за смърт надвиснали са като зла прокоба. Не виждам нищо, няма път, а в мене никаква тревога.
Следващ постинг
Предишен постинг
Що за песимизъм? Не може ли по-ведро? ;)
цитирайhallo4 написа:
Що за песимизъм? Не може ли по-ведро? ;)
Не може, Ж. :P
Но това не пречи за една разходка до морето, или до езерата в Рила.
krassko написа:
Но това не пречи за една разходка до морето, или до езерата в Рила.
Но това не пречи за една разходка до морето, или до езерата в Рила.
Нарочно прекалих с общоприетото за метафори и поетичност,
но май не се разбира... :)
5.
jacomoo -
Живота наистина е шарен, щом и тука те срещам , на таткова шарено място!
08.08.2016 14:05
08.08.2016 14:05
Готено е, както всички твои неща!
цитирайjacomoo написа:
Готено е, както всички твои неща!
Мони! :)
хареса ми прекаляването с общоприетото за метафори :)
поздрав
цитирайпоздрав
silver4eto написа:
хареса ми прекаляването с общоприетото за метафори :)
поздрав
поздрав
БЛАГОДАРЯ! :)
