Постинг
13.07.2016 16:37 -
ЗВЕЗДА
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 465 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2017 13:26
Прочетен: 465 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 19.02.2017 13:26
Денят ми, сякаш прилеп бял
с главата все виси обратно.
Нощта свирепа е като кинжал
пронизва пак на грешно място.
Булевардите са пумпал див
размазват сивото със цветно.
Светът най-страшно е красив,
когато те убиват неусетно.
... а някъде високо във небето
една ярка, мъничка звезда
блести и топли ме в сърцето,
но не мога да я стигна със ръка.
Защо сравняваме неща любими
с далечни бляскави звезди?
Красиви са, но толкова студени
и плачат все със стъклени сълзи.
с главата все виси обратно.
Нощта свирепа е като кинжал
пронизва пак на грешно място.
Булевардите са пумпал див
размазват сивото със цветно.
Светът най-страшно е красив,
когато те убиват неусетно.
... а някъде високо във небето
една ярка, мъничка звезда
блести и топли ме в сърцето,
но не мога да я стигна със ръка.
Защо сравняваме неща любими
с далечни бляскави звезди?
Красиви са, но толкова студени
и плачат все със стъклени сълзи.
Няма коментари