Постинг
27.05.2016 23:07 -
Непотребна
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 601 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2016 20:19
Прочетен: 601 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 29.05.2016 20:19
... като сергия празна, която всеки да подмине.
че жива съм. Още жива!
... и болката е моето спасение.
Като гроб обрасъл. И паднал кръст без име.
Като скъсана обувка до контейнер за боклук.
Като чук без дръжка. И хвърчило с връв
в черупка от охлюв се сгушвам-
черната точка от безкрила калинка,
ръка протягам, звезда си откъсвам
и с нея, лелеяна, в мрака заспивам.
че жива съм. Още жива!
... и болката е моето спасение.