Здравей,  аз съм твоето възкръсване! След зими прозрачно-стерилни. Надежда съм аз "до поискване" след многото други,безсилни. Аз съм онази шарена рокля, със скъсаната ти презрамка, която дълго зимува в кашона на влюбената в тебе сянка. Аз съм коляното твое ожулено, в денят ти забързан и сив, когато пак играеш си скришом с живота, да приемем, красив... И нахалното слънце съм, онова, което през клоните твои наднича. Оскуба им, помня, всички листа, но аз, повярвай ми, пак те обичам. Хайде! Смени ли вече гардероба? Прибра ли всичко зимно във мазето? Отиди до пощата и ме поискай! Кажи им: Аз съм! За мене е заето!

Някаква фракталност се усеща в тези стихове, налепване на асоциации, на внушения за пролет - чудесно е, Ани! Поздрави!

Коментарът ми е с най-добри чувства, ако искаш го изтрий.
Така хубаво започваш!
Махни това "ти" от презрамката - обърква логиката.
Ако преработиш последното четиристишие със стандартна рима и "Отиди до пощата и ме поискай" бъде последен стих, ще стане перфектно.
Иначе е страхотно, доизпипай го, то има право на живот! :)

ми хареса тъкмо такова и не мисля, че има нужда от корекция
животът често е неримуван, а логиката го навестява рядко, дори и обърната
поздрав :)

благодаря ви много за коментарите.
Радвам се на всички ви! :)

Поздрави, Ани!:)