Постинг
12.11.2015 21:56 -
...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1485 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2015 19:41
Прочетен: 1485 Коментари: 3 Гласове:
8
Последна промяна: 14.11.2015 19:41
... сега са думите ми, наказани хлапета, след голяма пакост, в ъгъла стоят... Не обвиняват никого, не хапят, като рани само тихичко болят... ... сега са думите ми, настръхнали врабчета, с крилца измокрени от дъжд студен. Не пожелали стряха да открият, валят единствено във мен. ... сега са думите ми, камъни! Тежат натрупани във куп. Превръщат дните ми във склуптори, а имах тук някъде, някакъв чук... ... вехти са, така обикновени, думите ми, остарели, смешни, през очите ми единствено пълзят и камъни натрупват страшни....
