... и случайно я видях на витрината на прашен рафт. Малка статуетка от сребро- едно момиче ангелски добро... Упоен от красотата й нахълтах в магазина за цената й попитах. Огледаха ме от главата до петите и отвърнаха-Не може да платите! Телефонът в джоба завибрира, на погрешно място колата си бях спрял. Малко сдухан напуснах магазина, за нея, позабравил. Немечтал. ... и когато ден ме блъсна и помия хорска в лицето ми изля. Когато стана ми студено от бездушност, фалш и суета. Аз бързо втурнах се към магазина и казах смело-Искам я!  Погледнаха ме с поглед тъжен, в очите този път, съчувствие видял: Аукционът е откупен. Отвърнаха. ... и аз разбрах. Отдавна бил съм закъснял. за нещичко което е нямало цена, аз платих  премного... с част от моята душа.
... а цената не винаги значи пари.          

Нищо няма цена Ани.
Нищо.

всичко има цена, абсолютно всичко!
... а цената не винаги е пари.

стихотворението Ви е прекрасно!
Много ме развълнува, но защо анонимно?

да преценяват реално произведенията си. Съдя по себе си.
Стихотворението Ви е хубаво.
... а Онзи стих, може би е точно Този, защото точно сега му е било времето..
Знам ли? Просто предполагам.