Родих се в някакъв казан, в ъгъла на пета глуха. Вместо във небе, в катран... Събирах сълзи от улука. Очите ми-екстремна тъпота, превързала бе и нищичко не виждах. Иии... някакво усещане за кадифе, ме лъжеше, че съществувах. А... душата ми-прочетен вестник, подпираше се гърбава в бастуна. Един съвсем безличен делник, а крещяш от допир като струна. Минавах си по главната, когато... на витрина от лъскав магазин, силуетът си аз зърнах само, облечена в трико и клин... Красива бях! С ръце по прашните стъкла, аз удрях силно и крещях. Не знаела това. Много хора се събраха. Беше пищен панаир. Комплименти ми набраха.
Устроиха душевен пир. Но... всичко после свърши и затръгвах... по пътя свой, от който бях дошла... Душата си на залъци преглъщах... Бастунът гърбав подпираше света.  

„Талантливи и красиви поетеси,
редят слова и красиви строфи.
Помпадур, лигав филолоз бясно ручка, върти!“

Не се мъчи да разбереш, не се отнася за теб. За теб както казах, само поздравления и приятен ден! :)))

БЛАГОДАРЯ!!!