Постинг
20.08.2015 23:42 -
Тук съм нещо да Ти кажа...
Аз знам, нощта е черна рокля,
която утрото по навик си облича.
Или пък просто... минало е през
комина, там на бабината къща...
И знам, че палачинка е луната,
а звездите, всъщност-котешки очи.
И че няма чудовища в гората-
само нещото, което ми тежи...
че цветята, дето късам нощем
са навярно откраднати мечти,
а на бухалите толкоз страшни,
просто... въобще не им се спи.
Аз знам, че драките крайпътни
са души облечени във своя страх,
но тук дойдох, за да Те питам:
Как обратно да се върна аз?
... когато утрото след малко
черната си рокля хвърли?
Или пък, ако утре пак забрави
през комина черен да се върне?
Ако луната просто е луна,
а звездите светещи кълба?
Тогава чудовищата във гората
много силно, знай, ще ме уплашат...
А бухалите, те дали ще кажат
за цветята, дето късам нощем?
Всъщност, тук съм да Ти кажа,
че само в Тебе вярвам още.
а на бухалите толкоз страшни,
просто... въобще не им се спи.
Аз знам, че драките крайпътни
са души облечени във своя страх,
но тук дойдох, за да Те питам:
Как обратно да се върна аз?
... когато утрото след малко
черната си рокля хвърли?
Или пък, ако утре пак забрави
през комина черен да се върне?
Ако луната просто е луна,
а звездите светещи кълба?
Тогава чудовищата във гората
много силно, знай, ще ме уплашат...
А бухалите, те дали ще кажат
за цветята, дето късам нощем?
Всъщност, тук съм да Ти кажа,
че само в Тебе вярвам още.
Няма коментари
