Блогът на Анахид ::. . . когато калинките влизат в стаята

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

06.08.2015 01:02 - ... когато калинките влизат в стаята

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 1515 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 07.08.2015 21:22

Когато небето заприлича
на сърдито, мъничко момиче,
на което момче
е дръпнало опашката
и звездите затреперят срамежливо
като обички-треперушки...
Когато дините презряват
и вече не са хрущящи...
а сокът им не потича по брадичката...
И калинките, когато влизат в стаята,
блъскат се навсякъде като в агония.
Когато жегата е толкова гъста и тежка
и отвътре нещо все ти е криво,
сякаш пред буря някаква притихваш...
Тогава отива си лятото
и мечтите се разбиват в скалите.
А на плажа безлюден привечер
чадърите без своите камбанки,
приличат на грозни скелети.
И всички шезлонги са струпани
един върху друг в далечината
като бели болнични легла...
изпратили душата на лятото...
Когато водораслите натрупани
по крайбрежната ивица пожълтяват,
а мухи като хищници настървено ги кацат.
Тогава отива си лятото. И тъжно е!
Много е тъжно!
Поглеждаш към небето...
с надеждата поне да завали,
но то е сърдито мъничко момиче,
на което момче е дръпнало опашката...