Не сутрин, не и вечер-
твърде тривиално е, простете...
В следобед нека е,
мързелив и тягостен от жега...
Тогава, когато слънцето ме гали
с едва доловими пръсти...
и аз съм мушнала чаршафа между
краката си, а задникът ми по прашки
е лъснал точно пред теб...
Косите ми са разпилени върху
лицето и един косъм настойчиво
ме гъделичка в носа...
Но аз се преструвам, че спя и
желязна, тръпна отчаяно...
Тогава, когато гърдите ми топли
и нежни като две слънчеви праскови,
настръхнали своя мъх,
мечтаят за твоя допир...
Да, тогава, когато протягам ръцете си
с разперени пръсти, които едва
сдържат желанието... 

И стискат
купчината от чаршафа,
а искат да драскат с нокти... 
В един лежерен, мързелив следобед,
когато щорите пропусат слънчеви лъчи,
рисувайки тялото ми с причудливи сенки...
Тогава, тогава те искам! Да ме откъснеш!
В следобеда, натежала от жега...