Блогът на Анахид

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.06.2015 00:56 - Въпроси

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 1054 Коментари: 0 Гласове:

Бродира пак везмо земята, дъх за вчера отново пришива. Суши ѝ слънцето конците, с песен тихо я приспива. А тя очи кокори към небето, с въпроси хиляда го хваща- Има ли там шкаф, където въздишките си всеки праща? А дали и мишки има там, да изгризят в него кръг голям? И дали са всъщност перушинки, въздишките събирани на всички? Или Някой превръща ги в снежинки, разтопени, мънички сълзички... И с тях по черната земя вали, за миг да спре, за миг да спре да ни боли...

Нагоре