Постинг
11.06.2015 03:16 -
Оградата
Ограда беше. Там край пътя... Увиваше се в нея див бръшлян. Зелен такъв, безкраен, жилав... А тя желязна бе, без капка свян.
Аз радвах им се всяка сутрин. И от тях си взимах малко блян. И усмихвах се дори измъчен, когато все минавах си оттам.
Но дойде зима. Пожълтя бръшляна. А беше казват винаги зелен. Оградата остана си самотно дива... За дни ръждяса в поглед примирен.
Аз все оттам не спирах да минавам. Поставиха ограда от бетон. Не засадиха друго, тъй остана... погребала отдавна нечий стон.
Няма коментари
