Постинг
16.05.2015 02:04 -
... а сълзите са солени
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.05.2015 02:53
Прочетен: 973 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 16.05.2015 02:53
След всяка смърт плачем все по-малко. След всяка обич тъгуваме по-кратко. След всяка болка, която ни застигне, с усмивка казваме: И това ще мине. И гордеем се, че пак сме оцелели че след болката сме живи и сме цели. И в този страх от нея да се скрием, сълзите си навътре много често пием. А сълзите са солени... Осоляват. сърце, душа и нищо не остава. За тези които толкова от нея бягат, всъщност не минава тя. И не минава. Засяда винаги дълбоко. И накриво. Като рибя кост, като залък хляб засяда. И иска не вода, не удар. Нещо силно! Да я изплачеш иска... За раздяла.
Няма коментари