Постинг
22.04.2015 02:12 -
...и очите дето виждат всичко
Прокапва наскърбена тишина,
в ъглите на времето по капка.
Очите си закрива със ръка.
Играта в центъра играе с маска.
Усмихва се през сълзи, тишината.
Не иска да говори. Само да мълчи.
Облича в бяло премръзнала вината
и себе си, че вижда пак гълчи.
Театърът античен пак утихва.
Завесата от муселин попива,
играта в нейната цинична крива
и очите дето виждат всичко.
Няма коментари
