Постинг
25.03.2015 02:23 -
Винаги ще те обичам
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1531 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2015 02:30
Прочетен: 1531 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 25.03.2015 02:30
Те бяха самото вълшебство! Сякаш, Господ ги бе целунал по челата!
Навсякъде ходеха заедно. Май че никой не ги бе виждал по един.
А когато това все пак се случеше, не пропускаха да питат къде е другият. За тях говореше целият блок. И все се намираше някой, който си намираше повод да се самопокани в дома им. Апартаментът им беше малък, но... беше като в приказка. Кухнята беше боядисана в оранжево. Пердетата бяха бели на малки оранжеви цветенца. Имаше много цветя и... винаги ухаеше на нещо вкусно. Тя беше винаги усмихната, приветлива и лъчезарна. А той... се държеше така, сякаш тайно в себе си все още се чудеше защо тази жена е с него. Все още някак странно се притесняваше на моменти в нейно присъствие и... наливаше в пълните чаши на гостите с една чаровна несръчност. И не спираше, не спираше да се усмихва и да разсмива всички със страхотното си, понякога дървено чувство за хумор. Никой и нищо не можа да им попречи да бъдат щастливи. Всеки който ги погледнеше изпадаше в мним транс от умиление.
След два месеца тя почина. Никой не разбра от какво и как. Просто, Господ си я взе. Той се държеше така, сякаш го очакваше, сякаш го заслужаваше...
Никой не го видя да плаче. Дори на погребението държеше под контрол съществото си, в което само той си знаеше какво е.
Само една беше разликата-никой не видя повече неговата усмивка. Никога. Ожени се повторно след няколко години. Втората му жена беше много добра. Грижеше се за него много добре, обичаше го, личеше си, сякаш и той, нея. Ала... никой от блока не говореше за тях. В началото същите онези хора отпреди пак си намираха повод да нахълтат в дома им, но след време лампите им угасваха все по-рано.
И тогава се случи нещо. Нещо, което разтресе целият блок. Втората му жена започна да излиза облечена в дрехите на покойната му съпруга. Всички бяха потресени. Открито гледаха жената с омраза, а него с гняв. Вече никой не ги поздравяваше, никой не стъпваше в тях. А той... се усмихваше някак странно, когато се случеше да се размине с някого от блока. Усмихваше се! Това беше вторият шок за всички! Бабите клатеха глави и сипеха мъдри клишета за любовта, за мъртвите и живота. Не спираха да цитират с омерзение думите, които бяха дочули да си разменят с първата му жена. -,,Винаги ще те обичам!,,- присмиваше се баба Лена. - ,,Не мога без теб, мило!,,-отговараше Дида от втория етаж.
След няколко месеца ги забравиха. Вече никой не ги забелязваше.
Винаги имаше нови и нови поводи за клюки и интриги, докато в един делничен дъждовен ден в кварталното магазинче се разрази скандал.
И той беше в центъра на събитието. - Е, кога ги вдигнахте тия цени бе?-недоволстваше той. - Бе ти вестници не четеш ли? Всичко поскъпна!- стряскаше се продавачката. - Поскъпна то, поскъпна, само си търсите повод да си пълните гушите!- не оставаше по назад той. - Еййй, ама голяма си скрънза!-подвикна една баба-затова и жена ти ходи с дрехите на първата-каза тя и украси думите си с горд с циничен смях.
Засмяха се и останалите. - Ами, да!-отвърна той- Не стига, че ѝ давам цялата си заплата, ми и дрехи ли да ѝ купувам? Настана гробовна тишина. Никой не посмя дори да диша. Той плати набързо, напсува всички и излезе. Няколко месеца всички обсъждаха станалото, като то се разширяваше стигайки световни размери. От реалната ситуация не беше останало почти нищо. След няколко години и втората му жена почина. Това отново беше новина номер едно в квартала. И отново го разглеждаха като извънземен, търсейки да прочетат в очите му нещо.
Но той държеше всяко чувство под контрол. И никой не разбра нищо. Животът продължи по старому. И отново всички го забравиха.
Той се беше пенсионирал и не излизаше много навън. Майстореше си нещо в гаража. Едва на поредното събрание за събиране на пари за ремонт на асансьорите някой възропта, че не са го виждали от много време и само той не е дал парите. Намериха го случайно на гроба й. В замръзналата му ръка стърчеше червен флумастер. А на паметната плоча беше написано: Винаги ще те обичам.
Навсякъде ходеха заедно. Май че никой не ги бе виждал по един.
А когато това все пак се случеше, не пропускаха да питат къде е другият. За тях говореше целият блок. И все се намираше някой, който си намираше повод да се самопокани в дома им. Апартаментът им беше малък, но... беше като в приказка. Кухнята беше боядисана в оранжево. Пердетата бяха бели на малки оранжеви цветенца. Имаше много цветя и... винаги ухаеше на нещо вкусно. Тя беше винаги усмихната, приветлива и лъчезарна. А той... се държеше така, сякаш тайно в себе си все още се чудеше защо тази жена е с него. Все още някак странно се притесняваше на моменти в нейно присъствие и... наливаше в пълните чаши на гостите с една чаровна несръчност. И не спираше, не спираше да се усмихва и да разсмива всички със страхотното си, понякога дървено чувство за хумор. Никой и нищо не можа да им попречи да бъдат щастливи. Всеки който ги погледнеше изпадаше в мним транс от умиление.
След два месеца тя почина. Никой не разбра от какво и как. Просто, Господ си я взе. Той се държеше така, сякаш го очакваше, сякаш го заслужаваше...
Никой не го видя да плаче. Дори на погребението държеше под контрол съществото си, в което само той си знаеше какво е.
Само една беше разликата-никой не видя повече неговата усмивка. Никога. Ожени се повторно след няколко години. Втората му жена беше много добра. Грижеше се за него много добре, обичаше го, личеше си, сякаш и той, нея. Ала... никой от блока не говореше за тях. В началото същите онези хора отпреди пак си намираха повод да нахълтат в дома им, но след време лампите им угасваха все по-рано.
И тогава се случи нещо. Нещо, което разтресе целият блок. Втората му жена започна да излиза облечена в дрехите на покойната му съпруга. Всички бяха потресени. Открито гледаха жената с омраза, а него с гняв. Вече никой не ги поздравяваше, никой не стъпваше в тях. А той... се усмихваше някак странно, когато се случеше да се размине с някого от блока. Усмихваше се! Това беше вторият шок за всички! Бабите клатеха глави и сипеха мъдри клишета за любовта, за мъртвите и живота. Не спираха да цитират с омерзение думите, които бяха дочули да си разменят с първата му жена. -,,Винаги ще те обичам!,,- присмиваше се баба Лена. - ,,Не мога без теб, мило!,,-отговараше Дида от втория етаж.
След няколко месеца ги забравиха. Вече никой не ги забелязваше.
Винаги имаше нови и нови поводи за клюки и интриги, докато в един делничен дъждовен ден в кварталното магазинче се разрази скандал.
И той беше в центъра на събитието. - Е, кога ги вдигнахте тия цени бе?-недоволстваше той. - Бе ти вестници не четеш ли? Всичко поскъпна!- стряскаше се продавачката. - Поскъпна то, поскъпна, само си търсите повод да си пълните гушите!- не оставаше по назад той. - Еййй, ама голяма си скрънза!-подвикна една баба-затова и жена ти ходи с дрехите на първата-каза тя и украси думите си с горд с циничен смях.
Засмяха се и останалите. - Ами, да!-отвърна той- Не стига, че ѝ давам цялата си заплата, ми и дрехи ли да ѝ купувам? Настана гробовна тишина. Никой не посмя дори да диша. Той плати набързо, напсува всички и излезе. Няколко месеца всички обсъждаха станалото, като то се разширяваше стигайки световни размери. От реалната ситуация не беше останало почти нищо. След няколко години и втората му жена почина. Това отново беше новина номер едно в квартала. И отново го разглеждаха като извънземен, търсейки да прочетат в очите му нещо.
Но той държеше всяко чувство под контрол. И никой не разбра нищо. Животът продължи по старому. И отново всички го забравиха.
Той се беше пенсионирал и не излизаше много навън. Майстореше си нещо в гаража. Едва на поредното събрание за събиране на пари за ремонт на асансьорите някой възропта, че не са го виждали от много време и само той не е дал парите. Намериха го случайно на гроба й. В замръзналата му ръка стърчеше червен флумастер. А на паметната плоча беше написано: Винаги ще те обичам.
