Хванах пеперуда и тя умря.
И тогава разбрах, че да се докоснеш до красотата
можеш само със сърцето."
Омар Хайям
Надеждата
Събуди се, Слънчо, потърка очички,
и млякото топло набързо изпи си.
Подскочи игриво, усмихна се, тръгна,
пеперуди да гони далече зад хълма.
От паяжини стари направи си кеп,
по облаци мохерни тича безчет.
И вика ги, търси ги, чака ги-тях,
завърна се късно по звездният прах.
Захвърли в ъгъла празният кеп
и легна си тъжен, унил и нелеп.
Надеждата бяла сънува в нощта-
пеперуда красива с крила на цветя.
Събуди го шум от борба на душа
в кепът захвърлен пърхаше тя.
Надеждата чакана, страдана беше
в краката му долу за помощ крещеше.
Усмихна се, Слънчо, но след миг покосен
погледа я дълго и някак сразен,
да я пусне поиска-на всяка цена,
а на свободата, цената беше смъртта.
И посипаха се крилете овъглени
от ръцете му изгарящи от огън
Надеждите... те не са за тези,
заключили сърцата си в бинокъл.
