Не е страшна гарата, когато, пристигне влак на нейния перон. И посрещне го мълчанието тясно като призрак стар в бъхлив балтон. Не страшна гарата тогава, когато не пристига влак мечтан. И непогалената, чакаща го врява юмрук присвие в джоб съдран. Тогава е страшна, тогава, когато по релсите изтръпнали от студ, два влака разминават се познато и за всеки другият е чужд. Когато през прозорците надничат жадни погледи във неподправен блян, по сърца си толкова приличат, а в купето всеки продължава сам. Тогава гарата осъмва жива като неопят мъртвец. Пристигащите влакове не чува, не вижда  място, коловоз и ред. И даже всички влакове да дойдат, и  всеки пътник  да намери посрещач. Два влака в нея, вечно ще се блъскат, разминали се някъде във здрач.

”Тогава гарата осъмва жива”

...
А ако през деня
в главица малка сезоните прелитат
как ще уловиш мига
и как, във шепи като пясък и вода
ще задържиш живота си - мига.

Сезоните не са сезони, а сезон.
И името му е единствено и точно.
Обратното е и на птичка и балон
и все студено ти е, дори да си на топло.

е влак, в който се возиш до следващата гара. Но дали само един влак е твоят свят, при условие, че има толкова богат избор от влакове?
++++ от мене Ан......

Понякога един е достатъчен, понякога и триста не са.
Зависи от прага на чувствителност и разни други работи :)