Има място там, на края на света, където всички ветрове се сбират. В един уречен и съдбовен час от мъглите фини по една избират. Била тревата омагьосан тюркоаз и в ласките й макове издъхват.  Луната в едно парче атлаз повива камъни-звезди възкръсват. Едно плашило там околовръст грози изцяло вълшебната омая Очите му, не са очи, а кръст ръцете му къде са, аз не зная. Косите сплъстени са от дъжд снагата от врани изкълвана. Сърце е имало и то веднъж, сега е дупка пълна с плява. И пак се сбрали ветровете мъгла за всеки да си изберат. Намерили си и към домовете отвели я за първи път. Вятър черен закъснял. Дошъл, забушувал, завилнял и зъл при плашилото се спрял и го удрял и вилнял. Тогава вместо с две ръце, погалило го с пръчки две И от огън сламата в сърцето изгорила му лицето. През раните му го помилва, укроти се вятърът и стихна. В кръстовете два погледна, сърцето му за миг потрепна. Плашилото изтръгна от земята с небесен гребен среса му косата и от двата кръста за очи- най-красивите звезди... Изгряха.

Хей , привет Бела Ан!
Най - красивите звезди ,невинаги са видими за изгрева, но греят там където ги откриваме нали?!

Благодаря ти за хубавият коментар, жабче! :)

Стихотворението е страхотно, поздравления!

Любим цитат ми стана този:
"Сърце е имало и то веднъж,
сега е дупка пълна с плява."

Хубава вечер :)

и добре дошла! :)