Блогът на Анахид

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.11.2014 21:22 - Подарък

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 2002 Коментари: 8 Гласове:

Последна промяна: 03.12.2014 01:33

...и вълните пак закусват
с платна от кораби,
дръзнали да мечтаят за път.
...и слънцето пак се подпира
на ръждиви железа. Неволно.
Оскотяло от тишината.
Само няколко чайки крещят
кацнали върху плуващи куфари.
и се учат да кълват на мъртво.
...и луната се вмъква непоканена
в каютите, лигави от безвремие,
като червейче в череп, търси,
но се подхлъзва на водорасло.
А звездите се смеят глупаво.
...и много, много надалеч
едно дете с малките си ръчички
завързва брегът за вълната...
И корабите отново коронясаха
морето със смисъл и прелест.
Куфарите се сгушиха притихнали
и въобще не бяха тежки.
Слънцето се смееше звънко,
защото му бяха подарили шишенце
със сапунена течност за балони и то
издухваше облаци вдишали хелий...
Даже чайките посивели от скука
бяха по местата си и гледаха
някой да не се удави.
А небето опакова в себе си
цялата тази история, като подарък.
За Теб.

Анабел