Не съм ви виновна, аз драги зрители! Не съм... Не съм виновна, когато ме губите, когато ме имате! Колко ми омръзна от вас, знаете ли? Много! Тонове мастило и хартия, милиони часове-обяснения и пак не ме разбрахте! Някои ме бъркат със секс, други с приятелство, трети си мислят, че ще дойда по-късно... Знаете... Аз или идвам с гръм или никога! И също така и си тръгвам! Питам се... какво ли би станало, ако нямаше секс! Ако въобще не съществуваше това нещо! Тази нужда! Колко индустрии щяха да загинат... Колко бракове щяха да бъдат спасени? Колко неискани деца нямаше да се родят? И колко аборта нямаше да съществуват? Защо си тръгвам? Защото ви мързи! Мързи ви да се грижите за мен, когато ме имате.  Мен! Мен! Мен! Не ме чувствате! Насищате се бързо и край! А аз... съм във всеки полъх на вятъра... във всеки ваш дъх... във всяка ваша мисъл... във всеки удар на сърцето ви... Всяко докосване... е експлозия! Всяко очакване по-силно от реалността! Всяко движение на ръката... всяка стъпка... всяка сълза...
Проблемът не е в игричките! В ролите, в които влизате, за да ме задържите. Вярвам ви, някои от вас са добри актьори. И  без ВИТИЗ. И те имат своя край, драги ми... Не можеш да играеш вечно! Проблемът... ако въобще е проблем е в това, че... Не можем да управляваме сърцата си! Не можем да ги контролираме... Да им наредим да обичат или да престанат! Ех... колко хубаво би било... ако можехме... Обича ни някой и ние казваме на сърцето си ,,Обичай!,, Някой ни изоставя и вместо да страдаме казваме ,,Не обичай!,, И всичко щеше да е наред, нали? За добро или зло, обаче питам аз... За добро... или за зло? За добро или за зло... не можете да ме управлявате? Не можете да ми нареждате? Можете само да ме губите... Само това можете! Дори не можете да ме спечелите! Защото аз съм магия!  Защото... аз съм просто... ЛЮБОВ! И точка, драги ми...  

... без мене, недей експлозиите ще са напразни
и ще гърмим на халост и за жалост
остани да страдаме дори на ..........

Аз съм си тук, както обикновено :)

и мен ме стресна, защото го приех като твоя изповед.., а това може да бъде и знак, че е мноооого силно и истинско. Аплодисменти, за което!

Поздрави!

Просто влязох в роля....
Пък и аз да съм била, какво?
Няма да спре светът, нали? :)

но това, че ще липсваш на някого, е достатъчна причина да не го напускаш, нали?

Хубав ден, Ан! :*

няма незаменими, но ти определено ще липсваш на блоговата ни аудитория.
Всеки с почерка и характера си, но ако си тръгнеш, няма да се изкорени завистта, омразата и глупостта. Нали за това сме тук, за да сеем добрина и любов към ближните си. Точно в това се състои магията ти! Не ни оставяй без нея!
И точка, драга ми Ан...

Това го написах спонтанно, защото тази песен изключително много ме докосна.
Слушам я от дни непрекъснато. Писах от името на Любовта... :)
Но...се радвам, че така сте го видели, защото нямаше да разбера това, което никак не очаквах :) Благодаря ви! Трогнахте ме.

стои на стената ми във фейса, вече почти три месеца. Жестока е!

не мога да спра от дни!