Блогът на Анахид :: Като е гарга, да е рошава!

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.09.2014 02:43 - Като е гарга, да е рошава!

Автор: anibel Категория: Поезия

Прочетен: 875 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 19.09.2014 20:26

- Сядай, аз ще ти направя прическата! - Ти? Ти, не си добре! Откъде-накъде пък?! - Сядай ти казвам, ще се учудиш на възможностите ми! - Дааа, ще ме залижеш, като селска ливада!Какъвто си примерен... - Ти и сега си зализана!За какво ти е рошаво? - Моля?- въздъхна- Е, точно, затова искам нещо рошаво! - За какво ти е? Ще те духне вятъра и пак ще се слегнеш? - И ти яде вчера, ама пак си гладен, нали? - Не философствай, това няма нищо общо! - Ок. Направи ми нещо изчанчено, само не и зализано. - Всичко в живота е зализано. Другото е временно. Тя отново въздъхна, сякаш примиренчески... Той взе четката, поработи с нея, после пресата, накрая лак... - Всички се пазите от рошави къдрици, сякаш са анатема. А после се оплаквате, че ви е скучно и прелиствате модни списания. - Всеки човек трябва да се развива. Но обмислено, защото се хаби. - Дааа, да! Ще се изтърка, нали? На час по лъжичка, да има за всички! Не, мерси! Мразя да чакам. - Хе-хе, ами, ако получаваш всеки ден, това което искаш? М? Какво ще чакаш? Именно чакането е тръпката. - Абе, чакам аз, чакам, ама все зализана си ходя. - Не си зализана! Направил съм ти вафли за обем!Но ти не ги виждаш! - Ами как да ги виждам, като, дори не очаквах да ги можеш?! Пък и вафлите вече са демоде. Сега са на мода буклите!Букли! Като на Анджелина Джоли!-извика тя. Той се ядоса, хвърли пресата. Тя изтрещя на пода много страшно. - И на Брад Пит му се яде шкембе да ти кажа! А Анджелина ходи вкъщи без грим. Ама ти... букли, та букли! Куха лейка такава! Той се запъти към вратата. Стараеше се да не се обръща. Знаеше, че плаче. Беше навела главата си, а косата й закриваше цялото й лице. Не можа.Не можа да продължи. Върна се. Прегърна я. - Обичам те, глупаче! Тя пое въздух, сякаш животът й зависеше от това, а после се разплака неудържимо. - Но защо не ми го казваш? Защо?! - Защото ще станеш зализана и ще търсиш рошави прически по списанията. - Ще търся, да! Защото не ми го казваш! - Я, ме погледни! Не искам да те изгубя! Не разбираш ли? Тя млъкна. Замисли се. Мисли дълго. После се усмихна и каза: - Мразя, когато си прав. Очите й преливаха от благодарност и обожание. Гледаше го и чувстваше как целият й свят бе побран в тези зелени очи. Той въздъхна с облекчние. И този път мина. Тъкмо посегна към пресата, когато я чу да поема въздух и стомахът му се сви. ... и все пак искам да ми го казваш често. Като е гарга да е рошава! Той я погледна с изумление. - Ами, да! Нима си виждал зализани гарги? - Виждал съм! Виждал! Точно пред мен е една! - Забравил си си очилата! Виждаш огледало, в което се отразявам! - Отразяваш се ти, отразяваш се... По витрините, от които разни манекени ти се усмихват с нарисувани усмивки! Този път почти натисна дръжката на вратата... - Искаш да ти казвам колко те обичам, а самата ти забрави да го кажеш! Затова се нервиш! Но даже не знаеш защо... И излезе. Тя остана сама. Полека, много бавно стана от стола си. Запъти се към огледалото в коридора, когато след шум от прелитащи крила една ужасно рошава гарга влетя през отворения прозорец. Кацна на пода, погледна я тъпо със зелените си очи и извика: - Граа!

Нагоре