Скри се слънцето от старият декор. На птичките гнездата бяха чаши. А аз влудяващ спомен-петрикор, страхувах се, да не те уплаша. ...че нощта отново беше скрила, всичките ти тайни мисли в пунта,
като аглет във тях съм впила, едно очакване на степен ента. От тебе пръстен нямам, една ферула в трънлив бездопир с теб ни свързва, а на времето по пясъчната скула жесток обелос  от тъга замръзва...

Красиво! И странно - като изказ. Петрикор и пунт, аглет и ферула, жесток обелос, който разделя влюбените..Странно звучат точно тия най-рядко използвани думи в българския език, послужили за изграждане състояние на плахост и несигурност, изострена чувствителност, болезненост от нежеланото себеограничаване /или съм далеко във възприятието :))). Във всеки случай звучат много екзотично така, извън собствения си контекст...Стиховете ме завладяха...връщам се към тях вече часове...отново и отново...Магия:))))) Поздрави!

Знаех си, че именно ти ще оцениш и разбереш отлично стихотворението ми!
Чудя се изненадана ли съм, въпреки очакванията си или възхитена...
За мен е чест и безкрайно ти благодаря за невероятния коментар!
Не знаеш колко ме зарадва.

:) И аз благодаря, фина, чувствителна, талантлива приятелко! Лексикалният диапазон, който използваш, и тая уникална съчетаемост на думите - това е далеко от всичко общоприето. Хубави почивни дни! Успех!

Безкрайно ти благодаря!
Не знам... какво друго да кажа...