Живея в град летящ, пътува той над всички континенти.
Там живеят хората без страх и летят без самолети.
Тъй щастливи всички са и лекички са, като перушинки,
сред неземна красота приличат на калинки...

И аз хвърча с крилца червени в цветна дъхава градина,
едно дете се спря до мене и ме взе в ръка красива...
Чувствах се като богиня в длан от чиста доброта,
и тогава глас му каза за стара песничка една...

,,Калинке-малинке, къщата ти изгоря, децата ти плачат,,

Шум от падащи стъкла  разрязаха на две светът ми...
Стреснах се и изпищях. Прозорецът ми в миг се счупи...
...а на пода в малка локва сън  една калинка викаше за помощ...
разбрах, че вече съм навън, сред милиони хора... и среднощ е.