Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.09.2014 03:42 - ... и сънища превръща във поанта.
Автор: anibel Категория: Поезия   
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 03.09.2014 03:34


Заминаха думите ми някъде, сега съм празна, като гроб с очи... Крещя насън, а от устните ми някакъв, сподавен вик напук мълчи. И нахлуват тишините-лешояди слепи, пак да търсят мъртва плът. и страхувам се, от тях безумно бягам и лъжа ги за кой ли път,
че въросите им-рибарски куки, свирепо се забиват в мен Теглилките им-бронзов съдник-календар присъждат заклеймен. И в пропукано от жажда, пропадам аз, без надежда теменужна в свят от кръстове със имена и луна, която гледа като чужда.
И гарвани понесоха в небето, крила от дрехата ми парцалива, косата ми ухаеше на пепел, катран по тялото ми с мрак се слива. и само някакво сърце, прожектирано на черно-бяла лента, с две хлебчета танцува във ръце и сънища превръща във поанта.


 




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 1155743
Постинги: 643
Коментари: 2486
Гласове: 7825
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол