Постинг
02.09.2014 03:42 -
... и сънища превръща във поанта.
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2014 03:34
Прочетен: 611 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 03.09.2014 03:34
Заминаха думите ми някъде, сега съм празна, като гроб с очи...
Крещя насън, а от устните ми някакъв, сподавен вик напук мълчи.
И нахлуват тишините-лешояди слепи, пак да търсят мъртва плът.
и страхувам се, от тях безумно бягам и лъжа ги за кой ли път,
че въросите им-рибарски куки, свирепо се забиват в мен Теглилките им-бронзов съдник-календар присъждат заклеймен. И в пропукано от жажда, пропадам аз, без надежда теменужна в свят от кръстове със имена и луна, която гледа като чужда.
И гарвани понесоха в небето, крила от дрехата ми парцалива, косата ми ухаеше на пепел, катран по тялото ми с мрак се слива. и само някакво сърце, прожектирано на черно-бяла лента, с две хлебчета танцува във ръце и сънища превръща във поанта.
че въросите им-рибарски куки, свирепо се забиват в мен Теглилките им-бронзов съдник-календар присъждат заклеймен. И в пропукано от жажда, пропадам аз, без надежда теменужна в свят от кръстове със имена и луна, която гледа като чужда.
И гарвани понесоха в небето, крила от дрехата ми парцалива, косата ми ухаеше на пепел, катран по тялото ми с мрак се слива. и само някакво сърце, прожектирано на черно-бяла лента, с две хлебчета танцува във ръце и сънища превръща във поанта.
Няма коментари