... а някога била си родена река,
затова сега душата ми повличаш...
в онази бездна, още... любовта...
а можеш ли, се питам да обичаш...
Очите ти, били са някога звезди...
по-ярко светещи от всички други...
затова, когато ме погледнеш ти,
проблясва огън, не, а изумруди...
Косите ти,били са непрогледна нощ
катранена, смолиста, сякаш смърт...
затова пробожда, сякаш като нож
когато галех ги за първи път...
Сърцето ти, било е, някога вулкан
забравил себе си отвъд скалите...
Затова и бродя още неразбран
и търся го във свършека на дните...