Постинг
31.07.2014 01:34 -
Пусни ги...
Автор: anibel
Категория: Поезия
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2015 02:46
Прочетен: 879 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 26.03.2015 02:46
Пусни ги тези плитки! Отвържи ги!
Змии са, сякаш плъзнали по теб.
Гръбнакът ми се схваща. Съскат...
Върху гърдите ти са като буци лед!
Не мога да ги пусна, да отвържа... Ще викнат вятър, пустите, та ураган... По клоните зимъска ще ме вържат, в неволя винаги ще зъзна там.
Хвани се на хорото, ти веднъж! С бяла кърпа на мегдана разкърши се. Та земята цялата на шир и длъж след стъпките ти твоят прах да диша.
Не, не мога, на хорото да се хвана, по стъпките ми ще растат цветята и в щастие и радост от любов голяма, ще опият хората в заблуда няма...
Поне болката пусни да се излее. Сълзите ти са като летен дъжд... За къде ги пазиш?Тъй ще остарееш... Пусни ги, моля те. Поне веднъж.
Сълзите ми... Само тях не викай, че, ако хвръкнат те, зад ключа в този свят ти мен не чакай, а във друг не мога да се случа.
Какъв ли лек за тебе да намеря? Между було и опело, ти възкръсваш. Животът пратил е за теб потеря, ала сляпа ти си и не виждаш.
Аз мога този свят да променя! От всеки камък ще порасне цвете. Ала мълния във мен расте и пусти са очите ми. И двете.
Не мога да ги пусна, да отвържа... Ще викнат вятър, пустите, та ураган... По клоните зимъска ще ме вържат, в неволя винаги ще зъзна там.
Хвани се на хорото, ти веднъж! С бяла кърпа на мегдана разкърши се. Та земята цялата на шир и длъж след стъпките ти твоят прах да диша.
Не, не мога, на хорото да се хвана, по стъпките ми ще растат цветята и в щастие и радост от любов голяма, ще опият хората в заблуда няма...
Поне болката пусни да се излее. Сълзите ти са като летен дъжд... За къде ги пазиш?Тъй ще остарееш... Пусни ги, моля те. Поне веднъж.
Сълзите ми... Само тях не викай, че, ако хвръкнат те, зад ключа в този свят ти мен не чакай, а във друг не мога да се случа.
Какъв ли лек за тебе да намеря? Между було и опело, ти възкръсваш. Животът пратил е за теб потеря, ала сляпа ти си и не виждаш.
Аз мога този свят да променя! От всеки камък ще порасне цвете. Ала мълния във мен расте и пусти са очите ми. И двете.
Няма коментари
